Walk off the Earth на Elevation

Това ще бъде първата ми публикация в блога, затова малко се вълнувам, но се надявам да е интересно.

Walk off the Earth на Elevation

Днес беше денят, в който всички медии писаха заключителните си статии за Elevation Music Festival 2012 и аз също ще се съглася, че беше страхотно. Мястото беше идеално за подобен фестивал. Имаше много интересни неща и извън сцената, много шарени хора и добра музика. За имената, които видяхме на феста, също няма какво да говорим, мисля, че всеки си имаше любимец, който чакаше с нетърпение.  A Cypress Hill подобаващо закриха фестивала и напълно си заслужават всички суперлативи по техен адрес.

Групата, която аз много исках да видя беше Walk off the Earth. От известно време следя изявите им и слушам кавърите им, но много ми се искаше да ги чуя на живо и да чуя техни авторски песни.

Сещате се – това са онези петимата, които свирят „Somebody that I used to know” на една китара и човека най-отдясно прилича на Леонид от „300”. Спомням си как някой беше споделил видеото и си го препращахме, за да покажем „онези петимата, дето свирят на една китара”.  Само за един месец те събраха милиони гледания. В първите две седмици, гледанията са 35 милиона,  а към днешния момент, около 6 месеца по-късно,  вече са 122 милиона.

Впечатлиха ме с този резултат. Очевидно, ако си наистина талантлив и има какво да покажеш на хората, не ти е необходим продуцент (или поне не веднага), а добро присъствие в социалните мрежи 🙂 . От февруари 2012, те вече имат договор с Columbia Records.

Музиката им е приятна и разтоварваща и все пак впечатлява с разнообразието от инструменти, съответно и от звуци, които използват. Наистина са нетрадиционни и много талантливи. Свирят на укулеле и теремин (мисля в следващ пост да ви разкажа къде другаде видях такъв инструмент). Музиката им е създадена от интеракцията с хората и затова е много стопляща и истинска. Затова според мен, те успяха толкова бързо и толкова вирусно да завладеят света.

Е, останах много доволна, участието им на Elevation беше много забавно. Точно така си ги представях. Създадоха много настроение и успяха да привлекат много хора, които просто минаваха близо до сцената около 17:00 часа следобед.

Джани

Джани (човека с двете плитки) свири на укулелето, на две други китари и на баса като само ги подхвърляше и сменяше за секунди. Свири и на барабаните, а доколкото знам в способностите му влизат и други инструменти – клавирни, теремин, ксилофон, казу, банджо, както и непознатите за мен cigar box guitar и cigar box ukulele. Освен това пее доста добре.

Вокалистката Сара освен, че е красива и пее прекрасно, си е една сладка лудетина. Качи се на скелето на сцената и пя от там като само оповести: „Сега вече ви виждам всички!”. Беше облечена с дънки и потник на райета, а на косата си имаше лента като едно истинско хипи от 70-те.

Сара

Естествено, много популярна и на нашата сцена, беше фигурата на т.нар. “The beard guy” или това е човека с брадата най -отдясно, който е основно действащо лице в коментрите под видеото на “Somebody that I used to know”.  Той се казва Майк и свири на пиано, а вчера даже го чух да пее.  Справи се отлично!

Другият вокалист, който свири на китара се казва Когато той, Сара и Джани пеят, наистина има отлична хармония, усеща се истинска химия. Барабанистът Джоел е човекът най-отляво на общата китара, който дава ритъма на песента. Джани му взе мястото зад барабаните няколко пъти.

Авторските им песни са също толкова свежи, колкото и кавърите, които правят. Песните им са искрени и весели. В тях има нещо хипарско, малко рок, малко реге и очевидно много труд и креативност. Когато ги слушам си представям плаж, нощ, освежаващо питие, огън, хубави хора и една обикновена китара.

Ето ви една тяхна нова лятна песен, която аз си пях цяла вечер, или поне докато не се появиха Cypress Hill 🙂

Предлагам ви просто да разгледате профила им в youtube, a на есен да потърсите  дебютния им албум, който ще излезе през октомври.