Има нещо, което правя нощем…

Има нещо, което правя нощем, или поне след полунощ, когато не мога да заспя.

А може би не мога да заспя, защото го правя, не знам.

Гледам стари снимки.

Припомням си спомени, образи, моменти.

Вече нямам много снимки на хартия, но имам една огромна папка с дигитални спомени. Снимам постоянно, защото си събирам спомени. Снимам хора, случки… с телефона си.

Ще кажете, че е тъжно да е 25 минути след полунощ в понеделник и да гледам снимки. Ами, … на мен ми е хубаво.

Ще ви споделя няколко кадъра.

Винаги започвам със снимките от Мадейра. Вече съм надула главата на приятелите си с нея, но за мен си беше магическо, най-вече, защото си бяхме двамата с Явор на едно магическо място:

Явор снима планината, а аз улавям момента 🙂

Залез.. над Мадейра, но би могъл да бъде навсякъде по света.

В същия момент пия португалска бира от бутилка, на пейка. Романтика 🙂

Ами тази прекрасна снимка? Прекрасна!

Иииии.. най-яката снимка, която някога съм правила! И то съвсем случайно, докато пътувахме с едно бусче. Спомен, за човека, който мъкнеше банани.

Обичам снимки на пътища, но и не кейове става… Още един прекрасен момент…

Корабът!

Ех!

Мога да продължавам до утре. По-добре да ви разкажа за Мадейра отделно в някой пост. Не, че не съм разказала 100 пъти вече…

Някоя друга нощ, ще видим и друга галерия със снимки.