Category Archives: Личности

„Седма творческа“

Седма творческа

Снощи имах възможността да присъствам на едно събитие, което много ме развълнува. Чак реших да напиша нещо за него и да  отворя блога за първи път от близо 5 месеца. Явно ми стана творческо.

снимка: Театър Ателие 313

снимка: Театър Ателие 313

Събитието беше наречено „Седма творческа“ и се състоя в Театър „Ателие 313“. Ето като какво го определят самите организатори:

„Пространство за импровизации, за театър, за кино, за музика, за литература, за вдъхновение, за споделяне, зараждане и развиване на идеи. Всеки е свободен да свири, да пее, да крещи, да мълчи, да говори наум, да играе или не, да се подготви или да импровизира спонтанно-експлозивно. Пространство за зареждане, провокиране, генериране на творчество. За преобръщане и промяна. Пространство за неспокойни, тревожни, страстни, търсещи, провокативни артисти.“

Всичко това беше съвсем ново за мен – отидохме, за да видим моите приятели от Invisible Dreams, които също участваха в тази нощ на творчеството. Доколкото бях разбрала, в една вечер трябваше да видим и седемте изкуства на една сцена. В импровизираните коридори бяха изложени картини, прожектираха се късометражни филми, гледахме цирк, слушахме музика, видяхме млади и вдъхновени актьори да играят,   видяхме кукли, видяхме балет, чухме поезия, видяхме как „Работник и колхозничка“ се лишиха от пропагандния си образ.

Залата на Театър Ателие 313, снимка: lyutova

Залата на Театър Ателие 313, снимка: lyutova

Аз бях просто зрител. Не познавам милите хора, които участваха и споделиха творчеството си, но бях вдъхновена от тях. В една малка, но цветна зала в краен квартал на София, едни щастливи хора ми припомниха колко е важно изкуството в човешкия живот. На първия ред до нас, имаше една баба с внучето си. Предположих, че имат нещо общо с участниците, но колко хубаво беше това? Ако поне пет-шест души от съседния блок в Красна поляна бяха излезли от малките си кутийки и довели детето си, нямаше ли и техния живот да стане поне малко по-светъл?

Всички актьори бяха прекрасни – студентите от НАТФИЗ, театър Атом, както и Cumbo Circus – „Циркоделико кабаре“. Чухме Христина Белева на гъдулка и разбира се, Invsible Dreams. Бяха ми много интересни стиховете на Иво Желев и даже повече начина, по който той ги сподели с нас 🙂 . Не мога да ви цитирам точно кой какво игра, изпя или изсвири, но ви предлагам няколко снимки, които си взех от фейсбук, както и от моя скромен апарат.

снимка: Театър Ателие 313

снимка: Театър Ателие 313

Откъс от „Бяла приказка” по Валери Петров, реж. Елица Петкова

Откъс от „Бяла приказка” по Валери Петров, реж. Елица Петкова, снимка: Ann Johnson

Христина Белева - виртуоз на гъдулка, снимка: lyutova

Христина Белева – виртуоз на гъдулка, снимка: lyutova

снимка: lyutova

снимка: lyutova

М.В. и Пламен от Invisible Dreams, снимка: Ann Johnson

М.В. и Пламен от Invisible Dreams, снимка: Ann Johnson

Възхитих се от енергията и вдъхновението, с което тези млади хора играеха. В хаоса на вечерта и цветността на малката зала, всички изглеждаха щастливи и бяха приятели. Замислих се колко важно е да създаваш, да даваш на хората. Колко e важно да правиш нещо, което те вдъхновява и те кара да чувстваш, че нещо си оставил след себе си? И не знам от кого зависи и какви са законите, кои артисти ги дават по телевизията и кои не, но мисля, че трябва да се дава поле за изява на младите, трябва да има изкуство, да има повече театри, повече библиотеки, повече музика, както и повече баби с внучета на подобни събития.

Поздравявам ви с едно акустично изпълнение на Invisible Dreams, което не е от снощи, но пък е също толкова хубаво. И нека бъде за всички онези рицари на изкуството, които се борят за това да не опустеят душите ни:

Advertisements